Прочетен: 4941 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2019 09:19
Буря страшна изви се. И внезапна. И зла.
Изсвистя меч студен, безпощаден.
Разсече гърдите жестока ръка.
Нахлу вихър див, ураганен.
Изтръгнал из корен душата ми, спря.
Моят свят бе без милост ограбен.
Буря черна вилня, сетне тръгна в нощта,
за да удря по друга камбана.
Кой заключи деня, разпрострял пипала
в мълчалива и сива закана?
Всеки звук потъмня, всяка мисъл замря.
Самотата дойде... и остана.
Домът ми изтръпна, проплаква врата,
стените отстъпват - настръхнали, голи...
Простете ми, зная - тук чужда е Тя!
... стене леглото – отчаяно моли,
гънки събрало в пустееща шепа,
за мъничко още любов, топлина;
от гузния ъгъл наднича нелепа,
мен непозната до днес тишина.
Хлябът помага – потулва ридания;
моли, заклева, теши – „Потърпи!”
Предъвквам корави, сухи мълчания.
Преглъщам горчиви, горчиви трохи!
Дошла без покана, самотата остана;
в началото - Грозна, след туй – Поносима,
утре, кой знае, току виж - Желана?!
Сега самотата е самота Анонимна.
На стола отсреща седи и ме гледа.
На пода – китара. Замръзнали струни
отричат ръката й бледа.
Бутилка строшена стои помежду ни.
Да пия... така ли сълзите да крия -
с глътки парлива, нетрайна измама?
Самотата и аз, край печалната маса,
маса огромна, маса за Двама...
Къде си, момиче. Защо все те няма?!
Успях да заплача, значи – живея,
макар и различен от другите хора.
Истински живите смеят се, пеят...
щастливи, свободни... А аз, що да сторя?
Нима съм виновен, че толкова любех
Богиня, Кралица, Жена и Девойка;
има ли щастие, щом НЕЯ изгубих?!
Затвор е за мен всяка влюбена двойка;
техните погледи, тръпните длани,
устните сплетени в жарка нега,
вдигат стени – доживотни забрани,
спускат решетки – прозрачна тъга.
Присъда прочете самата съдба.
Прекрачил от лято в снежни пустини,
живях сред сезона на зими орисани.
Невъзможната пролет, лета забранени,
съдба в календара ми – бъдния - вписа ги.
Другите – старите, с радост поени,
в есен пропусната спряха стъписани.
Есен – спасителна пазва за спомени, пита:
„Кога ли ще бъдат прелистени?”
Плача и тръгвам. С окови стопени
отдръпва се бавно зимният плен.
Вече разгръщам мъгли съкровени,
а той още скърца зъби подир мен,
вещае: „Веригите властни на Времето
ще трупат все нови и нови звена,
дордето нозете издъхнат под бремето,
дордето пречупят се две рамена.
Тогава, по белите нишки в косите
нахлувам без жал в изтерзаните мощи
и с пръстите ледни, докосващи вените,
отново ще стряскам безкрайните нощи!”
Добре, но е рано. Рано е още.
Милата есен – гальовна, добра;
ухае на тиха и сита безбрежност.
Аз съм дъждовен. Дъждовна е тя.
Самотата, усетила първата нежност,
намира пътечка - пътечка Надежда
към нещо, което отдавна зове...
Нарамил кълбетата облачна прежда,
дъждът благи струни от струйки плете.
И носи се лека, едва доловима
мелодия стара, оставена в Рая.
Бях я забравил, макар и любима.
Звучала в Начало, помнеше Края.
Самотата се връща, но някак различна;
Знаех я Грозна, Поносима, Безименна...
Тази е друга. Весталка? Поличба?
Чудо ли някакво, чудо след зимата?
Самотата се върна – Полъх от спомени.
Сипе в нозете ми листопадното злато:
пролетни трепети, клетви отронени,
скъпи, изстинали късчета лято...
Самотата е тук – самота Умолителна.
Шепне без глас: „Назови ме!”
Шепне и чака Смирена, и аз...
наричам я с НЕЙНОТО име!
Енергетиката на древния град в картината...
Дипломацията, затова е дипломация
че и думите ми пропаднаха в нейния плен.
Невероятно чувство и изливане на ....усещането за самотата...
проникновено...бих казала и по хамлетовски
Разкошна поема....писала със сърце и подписано с печата на самотата.
Възхитена съм
Ще имаш ли сили да издържиш няколко седмици до следващата ми публикация, с която, надявам се, да изгоня това депресивно усещане, заменяйки го с нещо далеч по-позитивно? Дръж се, Момиче!
А засега ще опитам да те поразведря с няколко редчета:
Самота да бе... тогаз да замълча;
Но как ликуващо сияе днес сърцето!
То слънце е, магичен център
във вселена на душевна безпределност,
край който гравитират упоено,
на чувствата възторжени планетите.
Пресекли орбити, до невъзможност близки,
напук на всякакви канони,
сблъскват се... и следва взрив.
Отново и отново взривове...
Не е някакъв апокалипсис.
Любов е. Жива е...
Поздрави и почитания Платан!
И по рибешки шумен и споделен Никулден :-))))
Лекс
Благодаря за отбелязването, Лекс!
Благодаря, че беше гост на моята страничка! Извини закъснялата ми реакция към коментара ти.
Невероятно изкуство!
Самият тест определно носи усещане, носи аромат... Просто носи...